Текстовете наистина са пътища.
Пътища, които не водят от А до Б, а като въображението – навсякъде. Един такъв път е това интервю. То е много старо, но търпеливо е чакало своето място в Мрежата. Щастлива съм, че днес то намира място в блога, на събитието, което създадох с помощта на Любомир Любомиров от Next Copy, Петър Николов и Деси Алексиева. За тях ще ви разкажа в последващи блогове, а сега вижте какво има да ни каже Любо за писането, писателското вцепеняване и поръчките.
Защо пишеш?
Защо дишам? Защото имам нужда от това и се получава съвсем естествено. Не мога да си представя да правя нещо друго. А и за какво му е на човек да прави нещо, в което не влага поне част от себе си. Когато видя бял лист пред себе си ме засърбява душата. И не виждам мира, докато не се появят думите. Пиша, защото така трябва. Всичко е междутекстовост.
Първият ти платен текст?
Помня го. Беше преди 12 години, ставаше дума да се рекламира един бездарен поет. Та той дойде с аурата на олимпийски любимец, поръча си рецензия и като я прочете изсумтя. После плати и дълго, дълго гледа с празен поглед написаното. Оказа се, че този текст е много по-дълъг от цялото му „творчество“
Eжедневни практики, които ти позволяват да бъдеш продуктивен?
Поне една лула на ден. Каквото и да се случи, не мога без лулата си. Ако трябва да отговарям на въпрос от типа „какво бихте взели със себе си на необитаем остров“, без никакво съмнение това е първото нещо. Какво да се прави, ние сме такива, каквито са нашите пороци.
Магии против писателско вцепеняване? 🙂
Никога не се работи, когато текстът става “грапав“. Винаги мога да позная кога един текст е писан на части, дори в кой момент е пресъхвала музата. Когато мисълта тече, това се вижда и по плавното преливане на изреченията. Те се изливат като пълноводен поток, създавайки една мисловна картина, което е пред погледа на читателя. Когато мисълта я няма, появяват се подводните камъни и нещата вече далеч не са същите. Тогава е ясно, че трябва да се спре – вдървеното съзнание не може да роди възвишени мисли. Станете и затворете текста за малко в чекмеджето.
Без какви статии денят ти не може да започне?
Без два типа – тези от Academia.edu и от любимите ми форуми за литература. Напълно наясно съм, че споменаването на този сайт си е реклама, но наистина е така, всяка сутрин моят „преглед на дигиталния печат“ задължително преминава оттам. Преди работа трябва да се изчисти съзнанието, за да започне зареждането му непосредствено преди първата буква.
Как си избираш поръчките?
Преди ме избираха те, но сега мога да си позволя да избирам аз. И го правя с понякога много странни критерии. При всяка среща наблюдавам внимателно как клиентът говори за своя бизнес. Ако се вълнува и жестикулира, ако става от стола докато описва първата си успешна сделка, това е моят текст. Абсолютно винаги се получава.
Имаш ли си кутия с инструменти, като тази на Стивън Кинг?
Имам по-скоро маса, която ограждам с „необходимости“ преди да започна. Когато знам, че всичко е под ръка, светът се превръща в едно хубаво и благоразположено място към Любомир Любомиров
Как успяваш да пишеш в сайта си, когато имаш много работа?
Ще издам една тайна – в последно време в nextcopy.net пише друг. И той пише толкова хубаво, че хората се заблуждават и приписват всички позитиви на моята скромна личност (хехехех). В интерес на истината – пиша все по-рядко, което ме кара да се ядосвам все по-често. Много ми се иска да кажа повече. Някой ден ще стане и това.
Най-добрите ти практики за справяне с отлагането?
Всичките ми практики са лоши, когато се стигне до там. Протакането е ужасна част от моя характер. Ето казах го и си посипвам главата с препинателни. Мобилизирането е много голямо предимство, когато времето започне да тече назад. Уви, тази почти мистериозна техника е безкрайно трудна за усвояване.
Как се бориш с писателската разсеяност и брутално любопитство?
Не се боря с нея, отдавам и се. Стар хедонист съм що се отнася до това да угаждам на своето любопитство. Подхранвам го с всичко под ръка и никога не съм съжалявал за това. Всъщност този факт може да се прочете и като част от името ми. Любомир и любопитство са прекалено близки понякога и всяка прилика никак не е случайна.
Как се свързваш с креативната страна на съзнанието си?
Чрез целенасочена провокация и съвсем умишлено дразнене. Креативността никога не излиза веднага на бял свят, нужно да е бъде примамена. Има ли обаче предизвикателство за нов текст, обикновено няма проблеми с появата ѝ. Никога не си позволявам да пиша без оригинална мисъл. Това е обида към текста. А и после не знам как ще намеря правилните думи.
Какво не те попитах, а трябваше? 🙂
Как какво: „Какви са вашите бъдещи творчески планове“? А аз щях да отговоря дълбокомислено с една дума: неизвестни
