„Искам витрината ни да разказва истории“, ми казва Деси Алексиева в една от паузите на разговора ни във FOX book café и магически и мигновено ме спасява от труднато начинание да намеря дълбок, и проникновен увод, който да е достоен за представянето й.
И така, с това нейно изречение ви каня в нашия разговор, където ще прочетете какво е да си направиш книжарница, как се жонглира с много неща и коя е тънката червена нишка, която обединява магистратура по психология, културен център, лекции по ранно детско развитие, рецепти за соленки и домашна лимонада и работа по създаването на издателство.
Изобщо за осмеляването да бъдеш всичко, което обичаш.
Запознайте се с Деси!
Когато за първи път се видяхме, на теб ти стана много интересно, че пиша за интертекстуалността в Мрежата – какво те впечатлява в тази тема, какво общо със себе си намираш в нея?
Хммм, интертекстуалността, мисля я като мрежата, опъната под акробатите, която не им позволява да паднат. Мрежа за пишещите и четящите, мрежа на свързаност и на приемственост, мрежа, която ни показва, че писането не започва с нас самите и мрежа, която ни обогатява с перспективите на писалите преди нас. Да осъзнаваш интертекстуалността е да имаш метамислене за писането изобщо – как се случва то, възможно ли е да има текст сам по себе си, текст без контекст. Някак за мен интертекстуалността е стара като писането, а може би дори стара колкото епическата традиция, защото дори епосите съдържат в себе си иманентни диалози по между си и диалози с една интерпретирана художествено реалност.
Интертекстуалността за мен е и процес на творческо взаимодействие, мисля си, че не случайно едни от доста големите постижения в областта на литературознанието са плод на усилията на групи хора, които обмислят и обсъждат идеи.
Интертекстуалността позволява да видиш цялата картина, гората, а не просто дърветата, тя създава пълнота и усещане за свързаност, за екосистема.
Може би интертекстуалността е и съзнанието, че не сме сами в процеса на писане и четене, в живота, а това може да бъде доста “жизнеутвърждаващо” на моменти.
Кажи ми накратко за Fox Book Café – защо и как?
Това е моето осмеляване, моят начин да събера на едно място всичко, което обичам, и всичко, което съм аз. Книги, кафе, деца, култура, изкуство, музика, скорост, творчески хаос, доброволчество. А целта на това събиране беше да мога да давам стойност на хората, да им давам неща, които да обогатяват дните им и да им дават смисъл. Много често хората, които идват при нас споделят, че виждат уют и топлина, това искахме да им дадем – място, където да си починем от умората на дните и да си подарим време – време за общуване, време за развитие, време за култура, време за книги, време за деца, време за почивка.
Всъщност аз дълги години съм работила виртуално и зная колко важно е било за мен да имам място извън дома, където да поработя и да стимулирам креативността си.
Как?
Бързо! Създадохме Fox Book Café изключително бързо. Средата на януари се разделих с моята дългогодишна компания и си казах, че искам да правя нещо различно, нещо, където да използвам всички знания и умения, които имам и да създам положителна промяна за нашето общество. Знаех, че поемам голям финансов риск, защото процентът на места, които фалират първата година е огромен. Но си казах: “Какво е най-лошото, което може да се случи? Да изгубя едни пари! Фатално ли е? Ами не, защото по пътя ще науча много и поне ще съм опитала да сбъдна мечтата си!” И двете със Зина се хванахме, работихме почти денонощно и за по-малко от месец, в който стъргахме мазилка, носихме мебели, бъркахме бои, зареждахме книги и преговаряхме с доставчици, на 10.03.2019 година отворихме FOX Book Café. Това нямаше да е възможно без приятелите ни, които доброволно и безвъзмездно ни помагаха и без прекрасните хора, които срещнахме по пътя.
Ще добавя един допълнителен въпрос, който е какво е всъщност FOX Book Café?
То е малко възрожденски проект – уютен съвременен културен център, книжарница, място за събития, литературни дискусии, срещи с писатели, споделено работно пространство, информационен център за чужденци, галерия, център за детски събития – от четения и музикални работилнички, през работилнички за керамика и рисуване до детски рождени дни, център за музикални събития (тъй като добри приятели ни подариха старинен виенски малък роял) място за образователни лекции, основно посветени на изграждане на родителски капацитет, за малко да забравя и кафене с домашно приготвени печива, торти и напитки, а вечер място за почивка с книга и чаша хубаво вино.
Изглежда, че имаш хиляди роли, как успяваш да ги съвместиш. Подозирам, че виждаш общото между всички – какво е то, каква е тази тънка червена нишка, която свързва магистратурата по психология, културния център, ранното детско развитие, соленките и издателството?
Жонглирам с многото неща. Понякога изпускам по някоя топка, но когато жонглираш с десет топки и да падне една, пак оставаш с девет… Всъщност истината е, че успявам с подкрепа на хората около мен – екипа на FOX, хората, които са отдадени, ентусиазирани и искат FOX да се развива, моите деца, които израстнаха и станаха много самостоятелни откат съществува FOX.
Тънката червена нишка е моето постоянно желание за развитие и мисленето ми, че ако всеки един от нас “връща” стойност на обществото ще живеем в едно по-добро място, може да звучи малко претенциозно, но желанието да нося положителна промяна е това, което ме кара да правя всички неща от соленките до издателството.
Какво е да си майка на книжарница?
Да, точно това си мислех сега покрай първата годишнина на FOX, че животът на книжарницата е точно като животът на едно дете – година след раждането прохожда и все още се нуждае от много протегнати ръце, за да се движи по-бързо, безопасно и уверено.
А да си майка на книжарница е като да си майка изобщо, постоянно се учиш от грешките си, грижиш се, даваш възможности за развитие, възпитаваш (се), каляваш волята си да издържаш на ежедневни битки и предизвикателства понякога за най-дребните неща. Всъщно за всичко това се изисква просто да умееш да даваш любов – на книжарницата, на хората…
За какво мечтаеш?
Децата ми да са щастливи. Да създадем програма за развитие на родителски капацитет, която да изгради отговорни, удовлетворени и уверени родители, които да отглеждат щастливи деца.
Ежедневни практики, които ти позволяват да бъдеш продуктивна и да следваш мечтите си?
Да правя нещата веднага – ако може нещо да се свърши веднага, предпочитам да го направя – така са се случили най-хубавите неща от живота ми, включително FOX Book café.
Да елиминирам от ежедневието си неща, които не са важни и спешни, като анекдотичен пример ще кажа, че от доста време изобщо не отделям време например да чифтосвам чорапи, които в едно домакинство с пет деца са сериозно количество 😉
Да отделям време за общуване, защото това обогатява и развива идеите ми и ми дава помощ и подкрепа.
От скоро съм си сложила едно приложение, което ми помага да си поставям цели и да свързвам ежедневните си дейности с тези цели. Това ми помага да имам усещането за посока.
Какво не те попитах, а трябваше?
Какво най-много обичаш да правиш във FOX book Café? Четенията за най-малките. Да направя първите четения за най-малките в България и те да станат успешен модел, от който сега и други се вдъхновяват е едно от най-значимите неща, които съм правила. Но не затова са ми най-любимото нещо – да подаряваш на родителите и децата време за общуване със словото и да развиваш ранни езикови умения и компетентности е изключително приятно. Ако се върнем на темата за интертекстуалността в началото на интервюто, аз се чувствам един посредник между словото, децата и родителите и този диалог е изключително творчески и обогатяващ, това изпълва дните ми с любов – любовта към децата и любовта към езика, интертекстуално преплетени в едно място.
Деси и екипът на FOX book café ще бъдат наши домакини по време на Уеб Скрипториум, за да бъде писането и мисленето още по-вдъхновено! Ако още не сте се регистрирали, сега е моментът! За регистрации в последния момент, пишете ни на info@webscriptorium.com Останаха още 2 места 🙂 Очакваме ви, вече и с пълна програма: Уеб Скрипториум 2019 (Линкът е към pdf)
