Петър Николов не може да се опише с няколко думи. Трябва да се чуе или прочете. Може би най-точното за него е това, че говори на много езици. Компютърни езици – от езика на сървърите, до езика на приложенията, а отскоро и на езика на Google продуктите.
С удоволствие ви представям Петър Николов и неговите мисли за кода, текста и … жестоките истини 🙂
Кажи ми накратко за думите и данните – какво ги свързва?
“В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.” Но с течение на времето се оказа как във самото слово трябва да се сложат и данни. Защото иначе са просто някакъв сбор от думи като разказ или роман.
Много хора бъркат началото на Web-a със Sir Tim Berners-Lee от CERN. Но всъщност началото е по-скоро Minitel на France Telecom създаден през 1978. Това са прости терминали (dumb terminals) които позволяваха някакъв достъп до нещо подобно на интернет. Самите терминали представляваха, черно бял екран за текст, клавиатура и модем. Но отвориха една врата към връзките между текстовете (по-известни като hyperlinks). Самите данни се появиха вече през 90те години по време на експлозивното развитие на Интернет.
В днешно време да имаме данни без думи е все едно на някой да пратим една електронна таблица без обяснение кое какво е.
А думи без данни е все едно да му пратим някакъв разказ без никакво въведение и съдържание.
Като автори на текстове в Мрежата какво трябва да знаем за кода?
Много автори се опитват да го играят елитарно като неглежират кода. За тях това е нещо което другите ще направят после. А жестоката истина е, че още в процеса на писане трябва да се има план кое, как и къде ще се вмъкне като код и така да започне да се пише.
Steve Jobs има една много хубава мисъл:
“Most people make the mistake of thinking design is what it looks like. People think it’s this veneer – that the designers are handed this box and told, “Make it look good!” That’s not what we think design is. It’s not just what it looks like and feels like. Design is how it works.”
[Повечето хора правят грешката да мислят, че дизайнът е свързан с това как изглежда нещо. Мислят, че става дума за някаква декорация, че на дизайнерите им се дава една кутия и им се казва: “Направи така, че това да изглежда добре! Това не е дизайн. Не става дума само за това как нещо изглежда и се усеща. Дизайнът е свързан с това как работи – б.а.]
Затова още в процеса на създаване на текстовете трябва да се свързват със самите данни.
Трябва ли всички да сме грамотни по отношение на кода?
Разбира се! Елементарната техническа грамотност винаги е от полза. В противен случай се получава ефектът “това не е мой проблем, друг да го мисли”, което от своя страна води до някаква форма на верижна реакция. И резултатът не е никак хубав в този случай.
Имаш ли ежедневни практики, които ти позволяват да бъдеш продуктивен?
Най-продуктивен съм във часовете от 12:00 до 4:30. Тъмнината в комбинация със ЛИПСАТА на други ангажименти ми позволява да се концентрирам и да отхвърлям най-много работа. Отделно през деня имам спринтове базирани на техниката Помодоро (домат от италиански). Помодоро техниката се базира на факта, че самия мозък иска малко почивка. Затова задачите се разбиват на подзадачи така, че да се вместят във 25 минути. И се получава 25 минути работа, 5 минути почивка (телефони, социални мрежи, мейлове. 25-5, 25-5, 25-5. След 4 помодоро сесии (приблизително 2 часа) се прави по-дълга почивка от 15 до 30 минути. По време на помодоро сесии не вдигам телефон, не чета/пиша мейли, не влизам във социалните мрежи и не се занимавам със други задачи освен по задачата на самата помодоро сесия.
Много хора ме питат – как така си активен по цял ден във социалните мрежи? Истината е, че не съм активен, но по време на 5те минути почивка влизам за малко тук-там. Така за външен наблюдател все едно кисна денонощо.
Имаш ли си кутия с инструменти, като тази на Стивън Кинг, но за работа с код?
Най-любимият ми редактор е Coda на Panic. За жалост работи само на Mac.
Друг любим инструмент е Google SDTT:
https://search.google.com/structured-data/testing-tool
Инструмента на Yandex:
https://webmaster.yandex.com/tools/microtest/
Schema.org:
https://schema.org/
И информацията на Google:
https://developers.google.com/search/docs/guides/search-gallery
Какво не те попитах, а трябваше?
За ролята на авторите във изграждането на съдържание за Web…
Самите автори трябва да играят една по-активна роля във това. Много хора започват изграждането на сайтове отзад напред. Някой разработчик казва “тук ще имаме страница за продуктите ни, тук за услугите ни, тук ще опишем конкретно за един продукт, ще имаме една блог секция, страница за контакти. Ей го на сайта е готов!”
Истината е, че това е все едно да извикаш зидар или водопроводчик да ти направи модерна архитектура. Сграда пред която да минеш и дъха ти да секне. За съжаление точно във този случай се получават недоразумения като Айфеловата кула ама от кирпич или Операта на Сидни ама наколно жилище покрито със листа. Защото в тези подобни ситуации се започва с това как ще изглежда сайта като дизайн, без да се знае какво ще има като информация вътре във него. И после когато информацията започва да се “тъпче” на жаргон (вкарва се иначе) се установява, че дрехите (дизайна), уви, не позволяват информацията да се въведе по най-добрия начин.
Ето за това още в самия процес на създаване на сайт, още даже преди и една линия, една буква да е начертана на бялата дъска трябва да се създаде екип включващ и авторите на съдържание и дизайнерите.
Петър ще бъде на Уеб Скрипториум 2019 и ще можете да чуете лекцията му Думите и данните в първия ден от събитието, на 8 март. На 9 март пък ще можете да го питате за нещата, свързани с кода и текстовете ви, по време на практическата част от обучението.
