В книгата си Информационна архитектура на Световната мрежа, пионерите в областта Питър Морвил и Лу Розенфелд припомнят една теория от 1989.
Да, от 1989.
Теорията е свързана с начина, по който изследваме информационни структури (каквато е и Мрежата). Според модела на теорията потребителите започват с информационна нужда, формулират инормационно запитване (заявка) и след това многократно преминават през дадена информационна система, събирайки парченца информация (боровинки, или за да е точен превода – горски плодове) по пътя си.
В процеса, потребителите променят информационните си запитвания, защото научават повече за това какво им трябва и каква информация има достъпна в съответната система. (ref. Information Architecture for the World Wide Web,p. 36)
Накратко за „The Design of Browsing and Berrypicking Techniques“
Автор на теорията Марсия Бейтс и публикацията й е достъпна тук: The Design of Browsing and Berrypicking Techniques.
Накратко, нейният „berry-picking“ (хареса ми думата боровинки, по-точна щях да бъда, ако бях написала горски плодове) модел илюстрира начина, по който хората търсят онлайн и в различни информационни системи. Моделът цели да внесе повече прецизност в разглеждането на поведението на хората, които търсят информация, отвъд стандартните теории за информационно извличане.
Основната концепция зад теорията е, че търсенето винаги следва интереса и информационната нужда, което от своя страна оставя “следи” в съответната претърсвана база от данни:
Като основен принцип, който може да ни води към по-успешно съдържание за Мрежата, тук се откроява връзката между интереса и съдържание.
Причините тази теория да е полезна като зрителен ъгъл към към съдържанието ни в Мрежата (и специфично към маркетинговите комуникации онлайн) са няколко:
- Мрежата преди да бъде маркетингов канал – за какъвто се ползва, е информационно поле [където организирането на знания е от изключителна важност за видимостта му] за потребителя
- Съдържанието е пряко зависимо от техниките за откриването му
- Автономността на хората в Мрежата налага търсенето на подходи, които могат да събудят истински интерес
Какво да съобразим в текстовете си, в светлината на теорията за боровинките
Когато сме наясно с пътя, по който се движим из информационните пространства дори самите ние като потребители, е по-лесно и по-интересно да съобразяваме основни неща за текстовете си в Мрежата и да си създаваме въз основа на предварителни въпроси, на които сме отговорили.
Ето 4 въпроса, които могат да ни бъдат полезни в началото на всеки текст или група от текстове:
- Какво търсят хората?
- Защо го търсят, каква своя потребност задоволяват?
- Какъв е начинът да поднесем търсената информация така щото потребителят да се свърже директно с нея през интереса си?
- Какви друг интереси (от информация или транзакция) има потребителя и как можем да свържем нашата информация с тях чрез едно по-широко информационно поле
Призив към действие, стига с тези боровинки!
Само 4 въпроса? Но как така?
Да! Само 4.
Причината е една. Да им отговорите тук и сега.
Отворете си един нов документ или вземете лист и химикалка и действайте. А в следващата публикация, обещавам, ако сте си написали домашното, да ви дам ново 🙂 И така, дума по дума, мисъл по мисъл, съдържанието в Мрежата ще се превърне в процес на постоянно плетене на текстове и смисли.
Вместо заключение: Лирично отклонение без нито една боровинка
За плетенето ми напомни и една публикация за новопоявилото си списание Текстил 🙂 На въпроса какво може да разплете списанието, Петя Хайнрих отговаря:
… [п]о примера на Пенелопа, през деня ще плетем, а през нощта ще разплитаме. Защото в момента, в който нашата тъкан е завършена, няма да има смисъл да продължаваме. Да се отразява литературата е бягане на дълги разстояния в променящ се пейзаж. То е процес, няма нищо готово. Всеки брой е отворена врата към следващия.
Сигурна съм, че това е така и с текстовете, които създаваме в Мрежата. Макар и по-оперативни, повече свързани с непосредствено действие, и те са една постоянно променяща се динамика, свързана от желанието ни да достигнем до човека от другата страна на устройството и да го заговорим.
Нали?
