Метафората, която тази година отвори вратите на Уеб Скрипториум беше метафората за текста в Мрежата, който си има две лица.
Подобно на плетка с две лица.
Лицето на дигиталния текст онлайн, е текстът, който говори на човешки език, текстът изплетен от всички нишки, които ни свързват – събития, хора, случки, представи, идеи.
Опакото на същия този текст е кодът. Кодът, който говори на алгоритми, умни асистенти, платформи, интелигентни системи. Кодът, който служи на машинния език.
Текстът и лицето му за алгоритмите
Когато знаем, че зад всеки текст стои код, имаме нова отправна точка за писане. Не само перспективата за читателите ни, но и тази за алгоритмите, които интерпретират написаното, за да го предоставят като отговор на нечия заявка в Гугъл, като част от агрегирани информация по зададена тема или просто го архивират.
Най-лесният за разбиране код е този, вграден в текста на нашата HTML страница. Такъв код се състои от тагове, които не се виждат от нас читателите, но служат за ориентир на алгоритмите, които по една или друга причина обработват текста ни.
Например тагът <TITLE> „казва“ какво е заглавието на страницата, което се визуализира в заглавната лента на браузъра. В тези урок – HTML(първа част) са описани по-ясно употребите на тагове за дефиниране на елементите във WEB документа – такива са тагове за поставяне на заглавие на документа, за създаване на таблици и хипервръзки, за поставяне на изображения, формуляри, мултимедийни обекти и др.
Освен за това как да бъдат визуализирани елементите, таговете могат да служат и за това да определят, доколкото това е възможно формално, части от документите. Във видеото по-долу Васил Тошков (Cloxy) обяснява за семантичните тагове. Важно е да не бъркаме семантичните тагове с концепцията за Семантичната Мрежа и свързаните данни (за които ще говорим в отделен пост)
Каквото и да напишем онлайн, то остава някъде, в някоя база от данни, била тя база от данни на на социална мрежа, на форум, или на приложение. Например, един блог пост живее категоризиран и тагнат в базата данни на WordPress site-a ви, т.нар. backend. Можем да мислим (а и е полезно за онлайн видимостта на текстовете ни) за опакото на текста като за този backend.
Текстът и лицето му за хората
Когато пишем за Мрежата е хубаво да обмислим хубаво контекста, в който текстът ни ще срещне читателя. Тези въпроси винаги помагат да си изясним намеренията и целта, която си поставяме с писането:
- За кого?
- Къде?
- Защо?
- Кое е основното ни послание?
- Каква стойност ще дадем на читателя, за да го увлечем да отдели от времето си, за да ни прочете?
Друго полезен поглед към текста в Мрежата е този през призмата на Мрежата като пространство за взаимодействия и общуване. Когато пишем, не търсим да привлечем внимание, а да го задържим, за да поставим основата на едно по-дълго общуване.
Както напомня ни напомня Р. Фидлър в книгата си Медиаморфоза
[Хората] обичат да обменят информация и да общуват с други хора и изпитват въодушевление и удоволствие, когато научат или преживеят нещо ново.
За нас остава само да напишем следващия си добър (с две лица) текст, и който да предизвикаме въодушевление или да доставим удоволствие с него.
