Страхът от белия лист, от белия екран или от още по-разтърсващо – от празната глава, пред които се изправяме, всеки път когато се заемем да пишем по заданието си, е всемогъщ и всепроникващ. Всеки го е изпитвал под една или друга форма.
В тази публикация, редом до този страх, слагам няколко инструмента, с които, въпреки страха, да продължим напред по редовете.
Инструмент за писане #1: Рамки за отплитане на мисли
Какво искам да кажа, на кого и защо това, което казвам е важно?
Един от добрите начини винаги да сме ясни и отчетливи с думите си, особено когато става дума за текст в бизнес контекст, е усвояването на умението да бъдем наясно с целите на съдържанието си и с целите на хората, които го четат.
За яснотата помагат въпросите:
- За какво говори този текст? [сведете нещото до едно]
- Какви нужди и проблеми решава?
- Какви нови идеи внася?
- Каква е публиката, която би имала полза от него?
- Кои са трите ключови момента в текста?
Инструмент 2: Криле за отлитане на мисли
Когато погледнем по-мащабно на нещата, страхът как ще звучим и дали ще успеем, отстъпва място на удивлението, че имаме възможността да изразим нещо уникално, да обясним това, което знаем по нов, невиждан досега начин.
Защо да летим на тези криле?
По две причини.
Първата е фактът, че към днешна дата в Мрежата има повече от 500 милиона блог поста и над 1.7 милиарда уебсайта. Най-силният и сигурен начин да бъдем забелязани е чрез уникалността и автентичността ни. А когато я изразяваме, страхът е по-скоро вълнение от това какво ще стане.
Втората е силата на творческото свързване.
Според едно изследване (открито в: FILL, Chris, TURNBULL, Sarah. Marketing Communications: discovery, creation and conversations (7th edition). Pearson, 2016). P.135.) съобщенията, по-специално рекламните съобщения, които са интересни на хората и разпознати като смислени, биват съхранявани в дългосрочната им памет.
Всъщност ние помним само части от съобщения, особено маркетингови. И тези части са тези, които сме припознали като стойностни. Горната фигура илюстрира така наречения ефект на творческата лупа (the creative magnifier) – колкото повече сме се свързали с дадено съобщение или послание, толкова по-дълго го помним.
С други думи, посланията летят най-далеч, когато създават интересни, емоционални и приятни моменти – такива моменти, които хората съхраняват за дълго в паметта си.
А сега, с криле и рамки, на работа!
Колкото и да четем за писането, ако не пишем, все ще сме на първото стъпало от и без това безкрайния път на писането. Затова, напред към първата грозна чернова. Тук и сега, без колебание (и страх):
- Помислете за някаква тема, нещо, което ви вълнува.
- Помислете за контекста на тази тема – вашия контекст (или контекста на бизнеса, за който пишете) и контекста на читателя. Свържете ги. (Внимание: по-трудно е, отколкото звучи, но си струва).
- Пишете. Върнете се към въпросите по-горе, ще са ви полезни спътници, всеки път, когато сте на ръба да се откажете.
- Не се отказвайте.
Успех! И ми пишете – ако нещо ви вълнува, тревожи или интересува около текстовете в Мрежата. Разбира се, че нямам всички отговори, но пък хич почти не ме е страх от грозни чернови 🙂
